Интервю с Мерима Шахинагич-Исович, редовен професор във Факултета по строително инженерство, Университет „Джемал Биедич“, Мостар, Босна и Херцеговина.

1/3 - Първа част.

1.      Разкажи ни нещо за себе си

Моята тясно изследователска специалност в областта на строителството е в областта на строителните материали и конструкции. През последното десетилетие проявявам особен интерес към изследванията в областта на дълготрайността на конструкциите и съм един от първите преподаватели в Босна и Херцеговина, които преподават предмета "Дълготрайност и поддръжка на конструкциите". В тази област изучавам аспектите на енергийната ефективност на съществуващи и нови сгради, както и жизнения цикъл на сградите и материалите. В контекста на това издание публикувах книгата "Elements of Environmental Infrastructure Systems Sustainability" (Елементи на устойчивостта на системите за екологична инфраструктура), в която съм един от авторите. Една част е изцяло посветена на темата за дълготрайността на структурите.

Новите тенденции в строителството са насочени към изследвания на използването на странични продукти от промишленото производство (отпадъци) като добавки в производството на композитни материали и техните компоненти. Затова през последните години аз и моят екип се занимаваме с експериментални изследвания на местни странични продукти като добавки в строителни разтвори и бетони. Последната ми книга, "Приложение на червената кал в строителството", в която се разглежда проблемът с този отпадъчен материал и неговото приложение, е резултат от тези изследвания.  

2.      Какви са тенденциите в строителната индустрия

През последните няколко години критерият за устойчивост навлезе в строителната индустрия и интензивно се разработват методи за неговото единно и стандартизирано прилагане в практиката. Този подход налага въвеждането на устойчивостта още на етапа на проектиране на строителството и при избора на материали. Търси се оптимизация в три измерения, като едновременно се разглеждат екологични, икономически и социално-културни аспекти. Устойчивото строителство е изключително важно за устойчивото развитие като цяло, поради голямото влияние на строителната индустрия върху отделния човек и обществото като цяло. Устойчивостта се определя като измеримо измерение, като се разработват методи за анализ на устойчивостта.

Разработени са голям брой методи за анализ на устойчивостта на строителните материали и строителните конструкции. Един от методите, използвани за определяне на въздействието на даден продукт или сграда (като строителен продукт) върху околната среда, е анализът на жизнения цикъл (LCA). Анализът на LCA, определен от ISO 14000, включва няколко етапа, в които се анализират и описват всички процеси, свързани с анализирания продукт. В допълнение към производствените процеси на въпросния продукт е необходимо да се включат всички свързани процеси, които го предхождат, както и процесите, които са тяхно следствие. Законодателното отчитане на критериите за устойчивост е бъдещето на устойчивото строителство и сгради.

3.      Предизвикателства и възможности в строителната индустрия

Строителната индустрия е най-старият и най-важният отрасъл на технологиите. Като много важен сегмент от икономическото развитие на всяка страна в света, строителството е един от основните показатели за развитието и просперитета на обществото и привлича голямо внимание от страна на анализаторите.

Строителството, като движещ икономически отрасъл, днес е най-големият потребител на различни видове материали и следователно един от най-големите производители на отпадъци. Строителните отпадъци следва да бъдат признати за приоритетен проблем, който трябва да бъде решен.

Според определението строителните отпадъци са отпадъците, генерирани по време на строителството на сгради, реконструкцията, премахването и поддръжката на съществуващи сгради, както и отпадъците, генерирани от изкопани материали, които не могат да бъдат използвани без преработка за строителството на сградата, при чието изграждане са били страничен продукт.

В по-голямата си част строителните отпадъци се генерират в резултат на разрушаването на сгради, като причините за разрушаването на дадена сграда могат да бъдат различни. Поради необходимостта от модернизиране на централните градски зони често се извършват основни реконструкции на сгради, като полуразрушените сгради или сградите, които ще променят предназначението си, обикновено се разрушават частично или напълно. Също така, поради деградацията с течение на времето и ограничения експлоатационен живот (стареене и разрушаване на сградата), много сгради трябва да бъдат заменени с нови, технически и икономически по-изгодни решения. Получените строителни отпадъци се извозват от тези места и се депонират на сметища. Друга форма на този вид отпадъци е причинена от многобройни опустошителни бедствия, както природни (земетресения, наводнения, пожари), така и причинени от човека (войни, терористични атаки). След такива случаи е неизбежно да се разчистят отломките и да се отстранят отпадъчните строителни материали.

Причините за необходимостта от по-голямо оползотворяване на строителните отпадъци са многобройни:

• знания за ограничените природни ресурси и необходимостта от рационално използване на наличните (естествени инертни материали – чакъл, пясък и технически строителен камък, които са основните невъзобновяеми ресурси, използвани в строителството),
• все по-строги разпоредби за опазване на околната среда, които налагат правилното управление на строителните отпадъци,
• трудности при намирането на места за нови сметища за строителни отпадъци,
• цена на сегашното изхвърляне на отпадъците.

Следва продължение.